Студенти влязоха в ролята на самоубийци!

В-к „Черно море“ брой 249 (3771) от 01 НОЕМВРИ 2010

Линк

Огнян Узунов: При неформално обучение студенти влязоха в ролята на самоубийци

От 15 юли до 30 октомври т.г. Фондация “Толерантност” реализира проект “Неформално обучение по суицидология за студенти по психология”, финансиран от община Варна. По този повод разговаряме с Огнян Узунов, член на управителния съвет на организацията и водещ на обучението.

– Г-н Узунов, как се зароди идеята за проекта?

– Още през 2007 г. фондация “Толерантност” реализира проект “Кризисна интервенция и превенция на автоагресивното асоциално поведение сред малолетни и непълнолетни, извършили опит за самоубийство” на терена на клиниката по токсикология към ББАЛ –Варна, към ВМА(Военноморската болница). Тогавашният началник на лечебното заведение доц.д-р Христо Бозов оцени резултатите по проекта и през 2008 г. вече в качеството си на зам. кмет по здравеопазването предложи да се създаде организация, която да е ситуирана в града, и да се занимава с проблемите на хора, опитали да сложат край на живота си. Така през 2008 г. екипът на “Толерантност” подпомогна създаването на фондация “Суицидопревенция” и през 2009 г. със съгласието на началника на ББАЛ – Варна, към ВМА полк. д-р Ивайло Въжаров, се реализира проект “Посттравматична и вторична суицидопревенция сред деца и млади хора”. Още тогава с доц. Бозов обърнахме внимание на факта, че в университетите не се изучава дисциплината “Суицидология”. Той изрази мнение, че ще се радва, ако общинската дирекция “Превенции” подпомогне реализирането на подобно обучение. Директорът на дирекцията Светлана Коева приветства идеята, а началникът на отдел “Превенции” д-р Борислав Станчев изиска от нас обучението да съответства на нуждите на студентите по психология. От своя страна ректорът на Варненския свободен университет (ВСУ) проф. д.ик.н. Анна Недялкова даде положителна резолюция за осъществяването на съвместен проект. И ние кандидатствахме по програмата за малки проекти към дирекция “Превенции”.
– Как се прие идеята от ВСУ?
– ВСУ прие предложението за съвместен проект и ректорът ни даде писмо, с което ВСУ потвърждава партньорството. Впоследствие университетът изпълни перфектно своите ангажименти. За реализацията на дейностите по проекта трябва да изкажа първо благодарност на проф. Павел Александров, който още през 2008 г., приветства идеята и ни насочи към доц. Валери Стоянов,професионалист с организационни качества, на когото сме благодарни за координацията, свързана със студентите и администрацията на ВСУ.
– Проявиха ли студентите интерес към семинара?
– Инициативата беше новост за тях. Първо ние им представихме проекта, след което желаещите трябваше да ни изпратят мотивационните си писма. След обработването им ние поканихме 90% от желаещите на интервю, където имаха възможност устно да мотивират желанието си за участие и едва тогава определихме участниците.
– Колко бяха желаещите да се включат в обучението?
– Желаещите бяха над 70, от които одобрихме 31.
– Защо не включихте повече участници?
– Първоначалната ни идея беше групите да бъдат по-големи. После решихме да изпълним заложения количествен показател, но да акцентираме върху качеството на обучението. Целта ни беше към всеки от участниците да подходим индивидуално, а не да проведем лекционен курс. Затова групите бяха максимално малки.
– Какъв беше ефектът от предварителния подбор?
– Именно чрез предварителния подбор участниците в обучението бяха допълнително мотивирани и това допринесе за постигнатите резултати.
– Как премина обучението?
– То беше разделено на 2 модула. Първия проведохме в зала, предоставена ни от Института по Психологическо консултиране към ВСУ. По време на тези занятия студентите бяха в симулативна ситуация. Трябваше да се поставят на мястото на извършилия самоубийство и да отговарят на въпросите на психолога. Целта ни беше бъдещите специалисти да могат да „влязат в кожата” на консултирания. След това бяха запознати с основни теории в суицидологията и в групи обсъдиха предсмъртно писмо и въпросник, попълнен от човек, извършил опит за самоубийство. После, отделните групи предлагаха варианти за суицидопревантивна консултация, които обсъдиха с колегите си.
На втория ден започнахме с обсъждането на парадоксален суицидопревантивен подход, представен в художествената литература. Той бе изненада за студентите от горните курсове, но им показа, че в ситуация на кризисна интервенция на психолога е нужно и въображение. Реалната ситуация невинаги съответства на описаното в учебниците. След това преминахме към най-интересното. На всеки от участниците беше дадено описание на психологическия статус на човек, извършил опит за самоубийство. Въз основа на вече преподаденото и обсъденото, всеки студент трябваше да предложи индивидуален подход за посттравматична суицидопревенция. След това всеки от участниците представи своя случай и подход пред другите, които коментираха подхода на колегата си. В края на първата част от обучението бяха представени надграждащи се проекти в сферата на суицидопревенцията, одобрени от дирекция “Превенции” към община Варна. Студентите видяха как една идея прераства в сформиране на организация, която пък предоставя опита си на друга и накрая завършва с провеждане на обучения сред бъдещи специалисти в съответната област.
Разбира се, имаше и филм. Тъй като времето ни притискаше, взехме решение всеки от участниците самостоятелно да изгледа “Вероника решава да умре”. Беше им поставена задачата писмено да изложат своята гледна точка за представения във филма модел на суицидопревенция. Писмените разработки бяха обсъдени преди посещаването на терените. По този начин участниците в обучението имаха възможност първо устно, а след това и писмено да изложат и обосноват своето мнение, както и да го защитят пред колегите си.
На третия ден от обучението д-р Яни Стефанов представи на участниците психиатричния алгоритъм при суицидопревенция. След това студентите посетиха базата на клиниката по токсикология към ББАЛ – Варна към ВМА. Началникът доц. д-р Снежа Златева ги запозна с терапевтичния подход към пациенти със самоотравяне, постъпили за лечение. Тя представи статистически данни за броя самоотравяния през годините, както и комплексния суицидопревантивен подход, който осъществява клиниката с различни държавни, общински и неправителствени организации. Обучението завърши с посещение на шоковата зала към МБАЛ “Света Анна” – Варна. Там д-р Калоян Бакалов и старша сестра Божкова описаха методиката на работа при прием и лечение на пациент, споделящ опит за самоубийство.
– Имате ли обратна връзка от участниците в обучението?
– Разбира се, това е заложено в проекта. Дори имаме въпроси, където мненията на участниците съвпадат почти на 100% . На въпроса кое от обучението Ви хареса най-много, почти всички без изключение отговориха, че това е работата с индивидуални казуси. А на въпроса кое не Ви хареса отговорите бяха почти единодушни, че 3 дни са много малко. Но, все пак това е семинар, а не лекционен курс.
– Какви са бъдещите Ви планове?
– Знам ли? (смее се) Неформалното обучение, което проведохме, е в съответствие с новите изисквания на МОМН обучението да бъде насочено към обучаващия се и той да бъде активен участник в образователния процес. Семинарът показа, че съвместни дейности за обучение между университет, НПО, държавни и общински организации са ефективни и стимулиращи за студентите, затова ние мислим да продължим да работим в тази насока.
– Това означава ли, че ще има последващи неформални обучения?
– Решаващата дума е на ръководството на ВСУ “Черноризец Храбър”. Това, което мога да кажа, е, че фондация “Толерантност” има какво да предложи, има и желание у студентите. Нещо повече! Тяхното желание е мотивирано от осъзнаване на бъдещите им професионални нужди.
Интервюто е на Ставри Таргов

 

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email