Представяне на “Характерология” от Светлана Йонкова

ПСИХОЛОГИЯТА НА ГЕНИАЛНИЯ ЮНОША ОТО ВАЙНИНГЕР

ПРЕЗ ПРИЗМАТА  НА СВЕТОВНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

 

Светлана Йонкова

Нетрадиционна, скандална и още съвсем топла /съвсем наскоро излезе от печат/ е книгата на Огнян Узунов „ХАРАКТЕРОЛОГИЯ. СРАВНИТЕЛНО-ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН ПРОЧИТ НА “ПОЛ И ХАРАКТЕР” ОТ ОТО ВАЙНИНГЕР”.

Кое е нетрадиционното в нея?

Може би това, че тя е едно сериозно научно изследване, което обаче се чете на един дъх – и предназначението на този труд е да ангажира вниманието не само на научните среди, но и на масовия читател: но най-вече на онези, които се занимават с писане и преподаване на литература, както и на всеки, който иска по-добре да разбере природата – своята и на хората, с които общува.

А скандалното?

Отговора ще откриете сами, след като я прочетете. Това е една от книгите, които раждат полемики, размишления, преоценки.

Авторът завършва своя предговор с думите на Вайнингер, че „…тая книга е най-голямата чест, която някога е оказвана на жената. И за мъжа остава само едно нравствено отношение към жената: не сексуалността и не любовта, а опитът да я разбере”.

В книгата Огнян Узунов прави критически прочит на „Пол и характер“ от Ото Вайнингер. Чрез този прочит той разкрива и изяснява изначално мъжкото и изначално женското и представя типичните мъж и жена, т.е. идеята за мъжа и за жената, а не средностатистическите мъж и жена. Обаче казвайки „критика”, той има предвид критика, единствено в смисъла на Уайлд, т.е. че  „висшата критика се занимава с изкуството не като експресия, а като чиста импресия – и следователно е творческа и независима, така че сама по себе си е изкуство“. За да изясни възгледите на Вайнингер, той се основава на литературните образи, създадени от учителите на човечеството – Еврипид, Шекспир, Байрон, Достоевски, Толстой, Чехов, Цвайг, Хесе, Мороа и др.

Книгата е разделена на две части, като в първата се изясняват чисто биологическите основи на пола: полови признаци, закони на половото привличане и хомосексуалното влечение при мъжа и при жената. При изясняването на хомосексуалността при мъжа авторът се позовава на художествено-литературното описание, направено от Стефан Цвайг в новелата „Смут в чувствата“, а за женската еманципация използва образа на Елиза, описан от Б. Шоу в „Пигмалион“. Основният извод, който се извежда от първата част на книгата, е, че освен съществуването на биологичен пол, съществува и психологически. Психологическият пол се изразява не чрез физическите, първични и вторични полови признаци, а чрез типологическите, т.е. чрез третичните и четвъртични полови признаци – чрез женствеността и мъжествеността.

Втората, същинската част на книгата, е психологическа и започва с изясняване на мъжката и женската сексуалност. Авторът описва различията при половото съзряване на мъжа и на жената, като представя половото съзряване на мъжа чрез Демиан, описано от Хесе, а на жената –  чрез образа на Кристиане, показан от Цвайг в романа „В омаята на преображението“.  В следващите глави авторът описва как протичат различни психични процеси при мъжа и при жената: съзнание, памет, дарба, гениалност, а така също и начина, по който се проявяват логическите и етически процеси при двата пола.

След изясняването и описанието на основните процеси авторът се спира на психологията на мъжа и психологията на жената, за да достигне в следващата глава до описанието на двата основни типа жени. Те са представени от Вайнингер като типове на „майката“ и на „проститутката“, като с цел по-голяма яснота Огнян Узунов коригира работния термин „проститутка“, посочен от Вайнингер, като „кокетка“. При описание на тези два типа жени той се позовава на описанието, направено от Андре Мороа в „Климати“, както и на Байроновия „Дон Жуан“ и „Играчът на рулетка“ от Достоевски.

Друг интересен факт, на който се спира авторът, е любовното отношение на мъжа към жената, като показва колко безнравствена е любовта на мъжа към жената, как тя се основава на проекции и очаквания, без да се взема предвид личността на жената; как жената се използва като обект за проекция на ценност, а не като субект в любовта. За да докаже това, авторът си служи с описания, предадени на читателя от Уайлд и Ибсен.

Огнян Узунов, следвайки текста на Вайнингер, изяснява сравнението между еврейството като движение и женствеността като социален фактор. Тук той се спира на образа на Шейлок от „Венецианският търговец“ от Шекспир и на описание на разкъсването на Орфей, предадено ни в „Метаморфози“ от Овидий. Прочитът завършва с главата „Жената и човечеството“. В тази последна глава авторът се спира на основната задача, която стои пред съвременната жена: да преодолее жената в себе си. Какво точно има предвид, пишейки „жената трябва да преодолее жената в себе си“ – това не може да бъде обект на едно кратко представяне на автор, който е имал възгледи, революционни за времето си, а и все още са такива.

Огнян Узунов добавя една собствена глава към текста на „Пол и Характер“ – и тя е последната глава: „Проблемът на Вайнингер“. В тази глава авторът прави опит да изясни причините, поради които Ото Вайнингер едва двадесет и три годишен слага край на живота си. Нещо повече, той съпоставя проблема на Вайнингер с този на Ницше.

Възгледите на Вайнингер са предизвикали бурна реакция при появяването си, но са били неразбрани преди повече от сто години, а и днес си остават такива. Приносът на Огнян Узунов е, че чрез образи от световната художествена литература прави възгледите на един гениален юноша по-четими, разбираеми и практически приложими.

 

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email