Студенти опознаха мъжката и женската психология

Огнян Узунов: Студенти опознаха мъжката и женската психология в неформално обучение

В-к „Черно море“ брой 250 (4066) от 07 НОЕМВРИ 2011

Фондация „Толерантност“ реализира проект „Неформално обучение по характерология“, одобрен и финансиран от дирекция „Превенции“  на община Варна, в партньорство с Медицинския университет (МУ) във Варна. По този повод разговаряме с Огнян Узунов, член на управителния съвет на неправителствената организация и водещ на обучението.

– Г-н Узунов, как се зароди идеята за проект на подобна тема?
– Издадох книга със заглавие „Характерология”. След излизането й подарих екземпляр на нашите партньори от 2007 г. отделението по съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Неговият началник д-р Димитър Ганчев сподели, че подобен труд би бил чудесна основа, ако не за дисертация, то поне за семинар сред студентите в МУ – Варна. После ни предложи съдействие в случай, че решим да реализираме проект. Впоследствие запознахме с идеята зам. кмета по здравеопазване доц. Христо Бозов, който като медик и преподавател в МУ- Варна, веднага откликна на нея. А принципното одобрение на началника на общинския отдел „Превенции“  д-р Борислав Станчев имахме още при завършването на предходния проект. Той ни беше препоръчал да продължаваме да реализираме неформални обучения в сферата на превенцията на рисковото поведение и полово предаваните болести.
– Кога и как се проведоха семинарите?
– Един от факторите, с които трябваше да се съобразим, и който отбелязахме още при кандидатстването, беше, че семинарите няма да нарушават заложения в програмата учебен график. Затова ги проведохме през почивните дни. За добро или лошо всичко съвпадна с 50-годишния юбилей на МУ – Варна, с изборите за местна власт и президент и особено с първи ноември. Но успяхме. В МУ има ред  и ясни правила, които ни позволиха да организираме дейностите си, без да възпрепятстваме нормалния учебен процес.
За студентите методиката на обучението беше непозната. Целта на проекта беше да повиши знанията им в сферата на превенцията на рисковото поведение при полово предавани болести. Успяхме да я постигнем. По време на семинара студентите се опитаха да правят смислови връзки между художествена и научна литература. Другата цел беше да представим надграждащи се теории в психологията и философията. Но основната цел беше да представим мъжката и женската психология, както и факторите, определящи избора на любовен обект. Мисля, че успяхме. Почнахме първо с представянето на два женски образа в романа „Климати“ от Андре Мороа. Продължихме с възгледите на Ото Вайнингер за „жената-майка“ и „жената-кокетка“. Дотук нещата бяха много ясни и прости. Студентите веднага се ориентираха коя героиня кой тип представя. Изясняването на типовете характери завършихме с теорията на швейцарският психолог К. Г. Юнг за психологическите типове и по-точно „екстраверсия“ и „интроверсия“. Тук вече нещата започнаха да стават по-сложни. А и теорията не е никак лесна, но идеята ни е да надграждаме материала. За разбирането й ни помогнаха характерите на Одил и Изабел от романа „Климати“.
Следобедът започнахме с четене на първа сцена сцена от второ действие на комедията „Двамата веронци“ от Шекспир. Чрез образа на Валентин студентите се запознаха с поведението на влюбения мъж. След това представихме тежката част. Т.е.,  изясняване психологията на влюбения мъж. Това направихме въз основа на възгледите на Вайнингер, който посочва, че влюбеността на мъжа към жената е както алогична, така и аморална. Защото влюбеният мъж не само, че не се интересува, но дори и отрича индивидуалността на жената. Влюбеният мъж вижда само своята проекция за идеала върху жената или средство за осъществяването на сексуалния нагон.
– Не противоречи ли това на моралните норми?
– Бих казал, че е доста жестоко и с това беше свързана заключителната част на семинара – учението за проекциите в аналитичната теория на К. Г. Юнг. Тук студентите успяха да разберат, че влюбеният мъж е несъзнателен и, че проекцията се случва, а не се прави. Успокояващото е, че мъжът може да оттегли своите проекции и да види истинската личност на жената. Завършихме именно с фазите на оттегляне на проекциите.
Колкото до влюбването при жената, тук само маркирахме, че то е по-различно отколкото при мъжа и, че се осъществява не чрез проекции, а чрез представи. Какво означава това ли? Че жената се влюбва (по правило) в мъжа, който ще сбъдне представата й за щастлив живот. Или в този, който ще успее да го моделира по съответния начин. Това е смисълът на поговорката, че като се женят, и мъжът и жената се лъжат – той като си мисли, че тя няма да се промени, а тя като си мисли, че ще промени него. Не смятам, че това звучи песимистично. Тъкмо напротив! Превантивно е. От своя опит в сферата на превенцията на рисковото поведение мога да кажа, че няма по-добра превенция от осъзнаването и разбирането на причините довели до определени възгледи и поведение. Според мен, след като се знаят някои основни положения, те биха били по-съзнателни при избора на партньор. Нещо повече! Отново геният на Шекспир ни помага да разберем какъв е смисълът на половите роли в брака. Затова беше поставена задача на студентите да изгледат филма „Укротяване на опърничавата“ по едноименната комедия от Шекспир и да напишат своите разсъждения върху него.
– Успяха ли студентите да се запознаят с медицинските възгледи по отношение на характерологията, ако има такива?
–  Да, разбира се, и това беше осъществено от психиатъра д-р Яни Стефанов. Той представи медицинската характерология на Кречмер.
– В какво се изразяваше партньорството с МУ?
– С идеята на проекта запознахме първо ректора на университета проф. д-р  Анелия Клисарова. От предишните ни проекти и партньори тя познаваше дейността на фондация „Толерантност“. На следващия ден г-жа Анета Докова подготви всички необходими документи за кандидатстване от страна на МУ и ни представи на председателя на студентския съвет Атанас Табаков. Докато това ставаше, той сподели, че вече работи по проекта на фондация „Толерантност“ и дори е запознал част от студентите с идеята му. Бях наистина много учуден. Още на първото събиране на екипа по проекта се взе единодушно решение Наско да стане част от екипа по проекта. Така всичко си дойде на мястото.
– Какво планирате оттук-нататък?
– След подобен прием и организация от страна на МУ – Варна,  бихме желали и в бъдеще да си партнираме. Студентите имат интерес към подобни обучения, дори предложиха теми за следващи обучения. Ние също имаме идеи за сътрудничество и с факултета по обществена медицина. Но това зависи от ректора и от академичният съвет на висшето училище.
– Бихте ли представили накратко книгата си „Характерология“?
– Тя е интересна по две причини. Първо, по своето съдържание тя представлява една несъстояла се рецепция на австрийският философ Ото Вайнингер в България. От друга страна давам един иновативен и по-цялостен подход за разбиране смисъла на художествена литература. Имам предвид това, че представям възгледите на Вайнингер, пречупени през призмата на образи от световната художествена литература. Заедно с проф. Мони Алмалех представихме книгата в департамента по „Нова българистика“ към Нов български университет, с доц. Юлияна Стоянова – във факултета по „Славянски филологии“ към СУ „Климент Охридски“ и с доц. Мария Серафимова – в катедра по „Социология“ към Югозападен университет „Неофит Рилски“.

Линк към интервюто, в-к Черно море

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email