“Загубата на смисъла в живота води най-често до фаталната стъпка”

В-к „Черно море“, брой 3211, 10.09.2008

Линк

Огнян Узунов, психолог, председател на фондация “Толерантност”:

Загубата на смисъла в живота води най-често до фаталната стъпка

Ставри Таргов

Г-н Узунов, как трябва да постъпи човек, след като негов близък е посегнал на живота си?
– Първото нещо, което трябва да се направи, в случай че човек се окаже на място, където е извършен опит за самоубийство, е да потърси спешна медицинска помощ. Следващото, което е добре да се знае, е, че когато пострадалият вече е в съзнание, спрямо него не бива да се бърза със съветите, морала и осъждането на поведението му. Затова най-хубаво е, след като посегналият на живота си (суицидант) постъпи в клиника, неговите близки да се консултират със специалист – психолог или психиатър, за това по какъв начин е най-подходящо общуването с пациента.
– Кои са най-опасните моменти, след като пострадалият излезе от болницата?
– Една източна поговорка гласи “Нищо не е толкова лошо, че да не може да се открие нещо добро в него”. Най-често опитът за самоубийство се оказва подходящ момент в живота за преосмисляне на старите ценности и за поставяне на ново начало. Както се казва, това е един от моментите за започване на чисто. Ситуацията е потенциално опасна, когато близките на суициданта го обвиняват за това, което е извършил, срамуват се от него (нея), обръщат му гръб или обратното – притискат го с искане за обяснения, самообвиняват се и т. н. Това в повечето случаи само влошава ситуацията. Отново е наложително близките да потърсят съветите на психолог или психиатър. Случвало се е с най-добри намерения семейството или роднините да влошават състоянието на пациента и това от своя страна да доведе дори до нов опит за слагане край на живота.
– Колко продължава средно терапията на пациента и от какви специализирани грижи след това се нуждае?
– При терапия първо трябва правилно да се диагностицира случаят, след което да се насочи към съответния специалист. Например, ако са налице психотични (най-често шизофренни) симптоми, консултацията с психиатър е наложителна. Ако суицидантът е с ясно заявени духовни или религиозни убеждения, разговорите със съответно духовно или религиозно компетентно лице биха благоприятствали възстановителния период. Но при всички случаи консултация с психолог с богата (дори много богата) обща култура оказва най-благоприятния терапевтичен ефект. На мен лично ми се е налагало да обсъждам творчеството на Омир, Платон, Аристотел, Достоевски, Пърсиг и Казандзакис, дъновистки възгледи, възгледи на различни християнски деноминации, ислямски и източнофилософски, така също и социалната, икономическата, образователната и здравната система в страната и евентуалните възможности за препитание и реализация в страната и чужбина и какво ли още не. Случвало ми се е в една и съща сутрин да консултирам ромка от варненско село по повод опит за самоубийство след битов скандал и солист от филхармония – това, което беше полезно за единия, за другия беше разрушително. Иначе методът, чрез който бяха опитали да сложат край на живота си, беше сходен.
А колкото до избора на правилен психологически подход в суицидологията, такъв няма. Има подходящ и неподходящ за конкретния случай. За всеки от тях се изисква индивидуален подход. При посттравматична превенция много често подходящ се оказва подходът на Франкъл за приложение на парадоксалното намерение. Подходите на Фройд, Адлер, Юнг също са приложими, стига да са подходящи за конкретния случай.
Трудно е да се отговори еднозначно на въпроса колко време продължава терапията. Имал съм случаи, при които една или две консултации, които изясняват ситуацията, в която се намира суицидантът, е напълно достатъчна, за да “му просветне и да поеме по нова по-съзнателна житейска насока”. Но има случаи, например при меланхолия или шизофрения, където терапията продължава с години.
– Има ли разлика в грижите, когато самоубиецът е тийнейджър или възрастен човек?
– Възрастта има значение предимно по отношение на избора на терапевтичен подход. Моят любим психолог казва по този въпрос: „Младите трябва да се научат да живеят достойно и да не се страхуват от предизвикателствата на живота, възрастните трябва да се научат да се оттеглят от активността на живота и достойно да посрещнат неговия край“. Всъщност подобни възгледи срещаме и в източната философия.
– Кои са най-честите причини, поради които човек слага край на живота си?
– Това е един от най-често задаваните ми въпроси. Причините за опитите за самоубийство, както всичко останало, също са индивидуални. Но въпреки всичко може да се направи една съвсем обща констатация. С изключение на тежките психиатрични заболявания в повечето случаи причината човек да се изправи срещу най-сериозния инстинкт в себе си – инстинкта за самосъхранение, и да посегне на живота си е загубата на смисъл в живота.
И все пак, какво значи смисъл в живота? Това е понятие, което всеки разбира по свой начин – за едни смисълът в живота са плътските удоволствия, за други – парите и властта, за трети – родът (гадже, семейство, приятели) и т.н.
– Психолог или психиатър – кой е специалистът, който помага по-добре?
– Както вече споменах, всеки случай е индивидуален, веднъж най-подходяща е консултацията с психолог, друг път с психиатър, трети път с богослов или свещеник, четвърти – с някой възрастен. Случвало се е и чрез разговорите помежду си в болничната стая суицидантите да са си по-полезни (на принципа подобно с подобно се лекува). Разбира се, в никакъв случай не препоръчвам подобен подход, само констатирам случаи от практиката си. При повечето от тях подходящ се оказва подходът, който е съвместен с различни специалисти.
Във връзка с това ще спомена, че съвсем наскоро бях при зам.-кмета по здравеопазване доц. Христо Бозов. На срещата се обсъди необходимостта от действаща програма за превенция на самоубийствата на територията на община Варна. За да бъде ефективна, тя трябва да включва не само психолог и психиатър, а екип от експерти, при нужда да бъдат канени и външни специалисти. Доц. Бозов одобри идеята в община Варна да има работеща и полезна за варненци суицидопревантивна програма, като нейните основни приоритети ще бъдат подрастващите и младежите – бъдещето на града. Но нека не избързваме с конкретни очаквания, обещания и резултати, тепърва предстоят преговори.

 

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email