ДИАЛОГЪТ ХАРМИД – Интерпретация и приложение като модел за психо-социална превенция сред ученици

Огнян Узунов, Фондация “Толерантност”

Публикувано в:
ИСТОРИЯ
Научно-методическо списание
Издание на Главна редакция на педагогическите изследвания
Книжка 4/2010
Линк

През 2003 година, работейки върху магистърската си теза по “Сравнително религиознание” към НБУ се обучавах и в сферата на суицидопревенцията в МБАЛСМ “Пирогов”. Тогава, проф. Александър Фол, който по-късно стана рецензент на магистърската ми теза, прояви интерес към практическите ми занимания в МБАЛСМ “Пирогов”. Така се стигна до разискването на Платонoвия диалог “Хармид”, където Сократ споделя, че е научен “във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да правят човека безсмъртен… “А Залмоксис – рече ми той, – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй и не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата”(156d). Още повече, според Фол: “Платон, същинският създател на философско-литературния орфизъм поне затуй, защото го разяснил писмено, наблюдавал как Залмоксисовите жреци учители поучавали болните духом, сиреч нуждаещите се от вяра. Те мелодекламирали своите поучения формули, припявали ги, за да ги внушат, и чрез тях убеждавали, че душа и тяло са едното Всичко и са неделими, та трябва да бъдат в равновесно спокойствие, за да се отстрани всяка физическа или нравствена болест”(с.101). Така ние от разискването на лечителският метод на Залоксис преминахме към по-екзотеричната част на диалога – тълкуването и приложението на метода “Познай себе си”.

И така, вече насърчен от проф. Фол, през 2008 година приложих този подход сред ученици от Х клас. Приложението му беше с цел първична превенция на HIV/СПИН сред ученици от Х клас в три училища на територията на град Варна. С подкрепата на община Варна, ние реализирахме проект “Изграждане на успешни модели за водене на здравословен начин на живот, свързан със сексуалното здраве сред младите”. За осъществяването дейностите екипа по проекта разработи методология основана на гореописания подход”. Иновативната методология се оказа удачна формула за първична психо-социална превенция сред ученици в Х клас, затова през следващата година ние реализирахме проект “Усъвършенстване и популяризиране на иновативна методика за първична превенция на HIV/ СПИН сред ученици от Х клас”. Целта на проекта, както става ясно от заглавието, беше усъвършенстване на създадената методология. Този път ние я приложихме сред 200 десетокласници от три училища на територията на град Варна.
При разработването и прилагането на методологията на проекта, която е първично-превантивна, а не лечебна в медицинския смисъл на думата, ние се придържахме към текста предаден ни в диалога “Хармид”. Позовавам се на посочения диалог, тъй като изхождам от убеждението, че Платон не само в този откъс ни е посочил Залмоксисовия подход на лечение, а го разяснява и в целия диалога.
Методологията на проекта се състоеше от три основни дейности: първичен въпросник, вторичен въпросник и неформална дискусия сред учениците от целевата група. Дискусията се базираше на нагласата създадена при отговарянето на въпросите от първичния и вторичния въпросници. Въпросниците провокираха индивидуално мислене сред учениците от целевата група с цел самостоятелно достигане и осъзнаване на разумните принципи чрез размисъл и отговори на отворени въпроси, т.е. създаваме нагласа за промяна на съзнанието. Основание за това намираме в следния текст: “Сократе, главоболието на младежа би било щастлив случай, ако поради тази причина той бъде принуден да усъвършенства мисълта си”(157c).

Чрез първичния въпросник, ние целим участниците в проекта, да онагледят личното си мнение по поставените въпроси и проблемни области. Както казва Сократ на Хармид: “А аз мисля – рекох, – че е нужно заедно да разгледаме въпроса, дали си придобил, или не си придобил разумност, та нито ти да си принуден да говориш неща, които не желаеш, нито пък аз да се занимавам с лекуване наслуки.”(158e). Изборът на проблемна област – любовта и интимният начин на живот – не беше случаен. Тя от една страна е съобразена с възрастовите интереси сред целевата група, а от друга предполага известен опит или поне “лично” мнение по темата. Затова интерпретирайки представата за разумност, предадена ни от Платон, ние предполагаме някаква представа за любовта и воденето на интимен начин на живот сред участниците. Сократ казва: “Аз мисля – рекох, – че ще бъде най-добре да започнем изследването на въпроса по следния начин. Ясно е, че щом разполагаш с разумност имаш и някаква представа за нея. Щом тази добродетел е на лице в тебе, ако действително е налице, трябва да имаш някакво усещане за нея, от което усещане в тебе би трябвало да се породи някакъв възглед за това, какво е и какво представлява разумността” (159a). Въз основа на този възглед на Платон ние разработихме следния първичен въпросник:

След лятната ваканция (след 3 месеца) ние разпространихме сред учениците от целевата група следния вторичен въпросник:

Чрез вторичният въпросник, базирайки се на нагласата (зазвучаването) породена чрез отговорите на първичния, ние си поставихме три цели: а/ – Да провокираме в участниците второ определение. Основание ни бяха следните думи от цитирания диалог: “Хайде, Хармиде, съсредоточи се пак и погледни в себе си. Като забележиш какъв те прави намиращата се в тебе разумност и какво представлява, тя е способна да те направи такъв, и като прецениш всичко това, кажи ни точно и по мъжки какво смяташ, че представлява разумността”(160d). Подобно второ определение ние постигнахме чрез въпроси №4 и №11; б/ – Другата ни цел беше, посредством въпросите да поставим участниците в ситуация на съмнение. Позовахме се на следните Сократови думи: “И сега, наистина те уверявам, правя това, разследвам правотата на своя принцип най-вече заради себе си, а може би и заради нашите другари. Не смяташ ли, че за почти всички хора е обща ценност да се изясни как стои истината за всяко нещо?”(166d). Това постигнахме чрез въпроси №6, №9, №14, №16 и №17; в/ – Преразглеждане собственото становище по актуален проблем. Нашето основание: “Нека тогава, връщайки се за трети път назад (третият път е за бога-спасител), да разгледаме въпроса отново все едно от началото. Най-напред възможно ли е, или е невъзможно това, което човек знае и не знае, да знае, че го знае и че не го знае. После, доколко това е възможно, каква би ни била ползата от знанието на това?”. Преразглеждането на собственото мнение у целевата група ние постигнахме чрез въпроси №3, №10 и №13, които са свързани със самостоятелното осъзнаване на разликата между любов и секс.

Заключителна част на проекта се състоеше в провеждането на неформална дискусия, за която от училищата-партньори ни беше предоставен един час на класния ръководител. За целите на дискусията ние разделихме учениците от съответната паралелка на отделни групи за разискване. Критерият за обособяване на групите беше следния: “Кое е за предпочитане: да са влюбени в мен или аз да съм влюбения?” След като учениците се разделиха въз основа на своя избор, те обособиха групи за обсъждане и обосноваване на избора си сред сходно мислещите си съученици. При изчерпване на наличния ресурс, разисквайки в групата сходните си мнения, водещият провокираше участниците да доразвият тезите си и да ги сведат до сентенции, чрез потвърждаващи примери от ежедневието, и медиите. Основанието ни за това са думите на Сократ: “Ако искаш, нека сега приемем, че е възможно да съществува знание за знанието. А после да се върнем и да видим така ли е, или не е така” (169 d). По време на неформалната дискусия, едната група излагаше своите мнения пред групата съученици, които са на противоположно мнение. След това противоположно мислещите изказваха своите аргументи срещу първите. По този начин ние накарахме участниците да се замислят над това, дали противоположно мислещите на тях, имат право с твърденията си или – не. Както казва Сократ: “Тогава щастливецо, отговаряй спокойно на въпросите ми – рекох аз – тъй, както смяташ за правилно, и недей обръща внимание кой бива опровергаван – дали Критий или Сократ. Насочи вниманието си към самото разискване и гледай как ще протече и какъв ще бъде изводът”(166e).

Интересен за отбелязване е фактът, че в осем от единадесет паралелки, тези които предпочитаха да са влюбени в тях, по време на дебата губеха убедеността си в защитаваната теза. За разлика от тях, тези които предпочитаха да са влюбени, напротив – затвърдяваха убедеността си. Друг факт който установихме е, че дискусията е възможна сред съученици от един клас. Смесването на два класа води до съпротиви и нежелание сред участниците да обсъждат темата за любовта и интимния начин на живот сред (външни) ученици от друг клас.

И така, в заключение бих казал, че познаването на себе си се състои преди всичко в съставянето на собствено мнение, основано на размисъл и преценка на собствения опит и този на другите. Ние смятаме, че чрез описаният метод на интерпретация, успяхме да създадем подходяща нагласа у учениците за самопознание, самостоятелно мислене и откриване на отговори по актуални за тях теми. Според нас, методологията освен, че е иновативна, тя е и успешна, тъй като се породи идея за надграждане върху проблема за любовта и интимния начин на живот – проблема за отговорността във връзката и семейството. Това ще бъде следващият етап от усъвършенстването на интерпретативния подход, основан на описания от Платон метод “Познай себе си”. Ако с първия си проект ние създадохме методология, с втория я усъвършенствахме, а с третия ние целим нейното идейно надграждане.

Ползвана литература:
1. Платон, Диалози, т. I, Хармид. С., 1979.
2. Фол, Ал. Тракийската култура: казано и премълчано. С., 2009.

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email